Чакам следващото световно с нетърпение. Не защото съм някакъв невероятен футболен запалянко, а защото харесвам красиви /съвсем условно казано/ мъже с чупени носове и кори на краката. Европейски не гледам. Не мога да обясня точно логиката на този факт, но на световни сякаш се ориентирам по-добре, а и еуфорията е друга. В класациите ми за секси мъже футболистите се нареждат веднага след боксьорите, хокеистите и тореадорите /за тях обширно – скоро/. Единственото, което не харесвам на футбола, са прекалено малкото близки планове. Примерно футбол на стадион не ми е особено интересен, щото са много далеч и не ги виждам като хората.            Открих любовта си към футболистите на Мондиала през 90-та, когато бях бясна шестокласничка с предпубертетски синдром. Тогава например имах големи колебания в кой точно да се влюбя наистина – във Валтер Дзенга или Клаудио Каниджа /сега за втория направо ме е срам, ама все пак е аржентинец, което само по себе си е отлично оправдание/. Все пак добрият вкус надделя и реших, че Дзенга е моят човек.           През следващите световни залюбвах и разлюбвах непоследователно Кантона, Виери, Раул, Фиго и десетки още. Най-дълго сякаш ми се получи с Кантона, особено след като скочи и наби онзи от публиката. Оттогава датира и категоричното ми изискване някой ден като се омъжа, мъжът ми да може да трепе тигри с голи ръце.   От последното световно, вече наближаваща 30те, изводите са ми следните:     Генерален извод 1: Латиноамериканците са и ще си останат най-секси мъжете във вселената. Винаги съм го знаела. Моите любимци бяха четирима – Ернан Креспо, Луиш Фиго, Лука Тони /единственото изключение, ама пак близо/ и един мексиканец, на който му забравих името. Както и целият отбор на Португалия. Те са нечовешки просто, макар че на предното първенство бяха по-готини.   Особено Ернан Креспо. В негова чест дори стигнах дотам, че се записах във фен-клуба на Челси /което си беше доста тъпо от моя страна, щото точно тогава се премести в Интер/. До ден-днешен получавам писма от англичаните и сърце не ми дава да им призная горчивата истина. Дори ходих да празнувам рожденния ден на Креспо на 7 юли, а същата нощ сънувах, че се женим в деня, в който се запознаваме, на яхтата на тогавашния му собственик Роман Абрамович, а баща ми обяснява на сватбата, че всички латино-си са едновременно гейове, наркомани и болни от СПИН. В крайна сметка тържествено обещахме, че ще му родим внуче и ще го кръстим АнХел /на него/, та да миряса.               Заради Креспо се сдобих и с три вируса в служебния и два на домашния си комп, щото не се спрях да се ровя за най-красивата му снимка и да свалям паметните му голове на видео. За поколенията, така да се каже. Лука Тони не е напълно мой тип, но ме плени от скука, а и имаше нещо в маниерите му, което ме накара да си го представя в друга, хм, светлина. А и баща ми, отявлен расист, даде съвет да се преориентирам към него, щото сме били лигльовци и двамата, което би трябвало да ни направи щастливи заедно до дълбоки старини. Луиш Фиго много отдавна ми е слабост. То и не може иначе. На този мучачос трябва да му дадат всички световни титли по мъжественост и сексапил за вечни времена. Добре, че пристанах о време на Креспо, та да не влизам в излишни двубои с г-жа Фиго /която между другото адски харесвам, макар и не по лесбийския начин/. Яд ме е, че не запомних името на мексиканеца.     Генерален извод 2: Германците са най-грозната нация в света. Е как може един футболист за пред свят да нямат! Възмутена съм от душа, сърце и гръд. На всичкото отгоре с потрес разбрах, че в Германия най-вървежният секссимвол е именно едно русоляво и безлично момче с акне, при вида на което швабските девойки изпадаха в див възторг. Не може така.  На фона на отбора, настоящият им треньор Юрген Клинсман, който навремето възприемах като порядъчно грозен, сега ми се стори направо симпатяга.     Обобщение: Футболът развива възможно най-перфектното мъжко тяло /особено краката – ах, краката/. Футболистите са като блондинките – въобще не ти дреме дали могат да говорят и ако да – какво. И без това едва ли ще ги чуеш. И няма нищо по-секси на света от потен мъж с кори на краката, вкарващ гол със задна ножица. Точка.  

разсмя ме.:))) продължавай все така! изводите са си правилни.:)))

Всеки си има вкус! :D Аз примерно припадам по скандинавци и особено по датчани...А въобще не харесвам латиноамериканци... :D

Забавно! И аз съм голям почитател на футбола, но странно защо харесвам самата игра, а не конкретен футболист. Направо съм влюбена в националния отбор на Бразилия и то още от времето на онзи паметен финал през 1994 г. То горе-долу и по това време започнах да гледам футбол. Бях на 12 и дядо ме запали. И сега гледам понякога, особенно когато става дума за Европейско или Световно, съм на първа линия. До скоро гледах и Шампионската лига, ама някак не ми се съчетаваше с работата, в смисъл да гледаш мач до 12, че и до по-късно, ако има продължения и дузпи, да си легнеш и в 5 и 30 да ставаш за работа. И то два пъти седмично. Малко много ми се събра умората, та от последното издание гледах само финала. Та такива работи. Иначе и аз си имам любимци. Когато Зидан се отказа от футбола ми беше едно такова криво. Не, че съм била влюбена в него, ама харесвах стила му. И Роналдиньо също много го харесвам, ама преди беше по-добър. Иначе съм фен на Бразилия, Италия, Франция, а от клубните отбори на Юве и Барселона. Бългаски футбол не гледам, защото това не е футбол, ама все пак предпочитал Левски, пак заради дядо. Той е запален левскар от... хм... 70 години.:-))
Поздрави за хубавия постинг!

Не съм сигуре, че Луиш Фиго е латиноамериканец, ама щом казваш ;)

Нейде го четох и затова го коментирах. :) А колкото за темперамента - нямам идея. Не съм бил адресат нито на португалски, нито на латиноамерикански темеперамент. :)